Християнската църква отбелязва на 25 юли Успение на Света Анна –
блажената смърт на света Анна или както канонически се нарича –
Успението й. Св. Анна била потомка на Аароновия род и родила Мария,
бъдещата майка на Спасителя на човечеството. В резултат на библейските
сказания светицата се приема и почита като един от основните християнски
символи на майчинството.
Българите наричат празника Лятна света Анна. Той е разпространен
в района на Западна България и Родопите, особено в Асеновградско. Там
приемат, че Лятната св. Анна бележи края на лятото. Светицата се почита
най-вече от жените като покровителка и защитница на бременните невести и
на раждаемостта. За да могат да износят плода и да раждат леко, на
празника на Лятна св. Анна се спазват строго някои забрани – не се
работи нищо, не се пере и мие, не се шие и плете.
Много е разпространено старото поверие, че ако „трудна жена работи на
св. Анна, ще пометне”. На празника бременните жени и младите булки
отиват на черква, молят се за здравето на децата и палят свещи пред
иконата на светицата закрилница. Обкичват иконата с цветя и я даряват с
ризи, чорапи, кърпи, пари. След края на църковната служба майките
раздават пресни пити в двора на черквата и из махалата, за да бъдат
здрави рожбите им. Вярва се, че светицата пазела децата от „огън” –
висока температура и треска.
В Източна България на Лятна св. Анна жени и деца тръгват да берат
лековити билки по полето. После ги изсушават и запазват за лек през
годината. В Западна България срещу празника се извършват различни
магически действия срещу магьосници, бродници и житомамници, които
обират чуждото плодородие. Стопаните отиват да преспят на нивите си, за
да попречат на злосторниците да откраднат житото им. В югозападните
български краища на Лятна св. Анна организират оброк – служба с курбан, в
която взима участие целият род. Жертвоприношението се прави, за да
омилостивят светицата и тя да предпази нивите от пожар и градушка. Пак
там през лятото тачат св. Анна за предпазване от огън и пожар и я
наричат „Опърлия”.
