Заместник-кметът на Община Разград Елка Неделчева представи трите предложения за удостояване със званието „Почетен гражданин на град Разград“ пред членовете на две постоянни комисии към Общинския съвет – по култура, културно-историческо наследство и духовни ценности и по образование и наука. В заседанието днес участваха с право на глас и председателите на групите общински съветници.
Заместник-кметът Елка Неделчева припомни, че съгласно чл. 7, ал. 2 от Правилника за символите, почетните звания, наградите и паметните знаци на Община Разград, приет с Решение № 168 по Протокол № 13 от 24.09.2024 г. на Общински съвет Разград „със званието се удостояват български и чуждестранни граждани, с особени заслуги към град Разград, общината и Република България във всички области на обществения и стопанския живот, за дългогодишната общественополезна дейност за града и общината, морална постъпка или действие в името на обществото и личността, за изключителни постижения в областта на науката, образованието, културата, спорта и други, които имат общонационално и общочовешко значение и са свързани с град Разград и общината.”.
И трите номинации са направени от Инициативни комитети и са внесени в регламентирания срок в Община Разград. Според нормативната уредба предложенията се внасят от Кмета на Община Разград на сесия на Общинския съвет, а общинските съветници вземат решение относно удостояването на номинираните.
Първото предложение е за удостояване посмъртно със званието „Почетен гражданин на Разград“ на Станка Николица Спасо-Еленина. Предложението е по повод 190 години от нейното рождени и като признание за нейния значим принос към българската просвета и българската културна история. Мотиви на Инициативен комитет, в който участва и Управителния съвет на Федерацията на жените са: Станка Николица Спасо-Еленина е една от най-видните и високо ерудирани книжовнички, общественички и учителки през XIX век; Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка, поставила въпроса за еманципацията на жената, за важната й роля в семейството, във възпитанието на децата и в обществото; Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка преводачка на сръбския писател Доситей Обрадович с популяризиране на идеите на Просвещението; Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка, отпечатала свое стихотворение приживе; Вдъхновяващ пример за българската жена през Възраждането; Дейността й е от съществено културно и историческо значение за Разград, региона и България; Необходимост от съхраняване на историческа памет; Отбелязваме 190 години от нейното рождение – живот – пример за духовна смелост и образование.
Хронологически второто предложение за удостояване със званието „Почетен гражданин на град Разград“ е за краеведът, еколог и дарител Ганчо Йорданов Ганев. Мотивите на Инициативния комитет са: Впечатляващо присъствие в социалния, културния и духовен живот на Лудогорието. Неговите проучвания и сбирки имат не само местна, но и общонационална научна и културна значимост; Едноличен и неоспорим инициатор, вдъхновител и основоположник на Капанския етнографски комплекс в с. Топчии и дългогодишен негов ръководител; Автор е на най-обемното, автентично и достоверно описание на традиционния народен, патриархален, материален и нематериален бит на капанците /ръкопис/; Еколог, защитник на дивата природа. По негова лична инициатива и предложение и с негов доказателствен фотоматериал, Топчийските скали са обявени за Природна забележителност и национално природно наследство.
Номиниран за отличието е и Светлозар Караджов. Мотивите на Инициативния комитет за дългогодишния ръководител на „Амилум България“ са: за цялостна дългогодишна, обществено полезна и благотворителна дейност и изключителен принос към подобряване на икономическата, социална и културна среда на живот в община Разград и за издигане на авторитета на общината.
11 от общинските съветници, участващи в гласуването, се обединиха около позицията, че и тримата номинирани са достойни да носят званието „Почетен гражданин на град Разград“. „Въздържал се“ относно всяка от трите номинации гласува общинският съветник Божидар Божков, който изтъкна в свое изказване преди това аргументи за девалвацията на званието, като посочи, че в други общини носителите на подобно отличие са много по-малко на брой, отколкото в Разград.
Окончателното решение за удостояване със званието „Почетен гражданин на град Разград“ ще бъде взето на тържествената сесия на Общинския съвет на 27 януари, в същия ден ще бъде и връчено на одобрените кандидати или техни представители.
Още снимки вижте на Фейсбук страницата на Община Разград, а ето биографична информация за тримата номинирани:
Станка Николица Спасо-Еленина е родена в семейството на търговеца Спас Стоянов и Елена Спасоглу от село Арнауткьой (Пороище), близо до Разград. Учи в Разградското взаимно училище при Никола Икономов, видна личноств историята на българското образование и в борбите за църковна независимост. Станка Николица е една от малкото девойки, които получават солидни звания за своето време и познава в оригинал авторски и преводни творби на руски и сръбски писатели. През 1852г. се омъжва за Никола Икономов и дава живот на 9 деца – 7 момичета и 2 момчета. Формира се като една от най-образованите и прогресивни жени в град Разград и става учителка в девическото училище. Развива активна просветна дейност – член е на разградското женско дружество, подпомага морално и материално женските благотворителни дружества „Ступанка“ в Русе „Майчина грижа“ в Разград.
Станка Николица Спасо-Еленина е призната за първата българка, поставила въпрос за еманципацията на жената, за важната й роля в семейството, във възпитанието на децата и в обществото. Примерът, който Станка Николица Спасо-Еленина дава, включително с избора на имената си, открива пред нейните съвременнички нов, различен хоризонт за мястото на жената и изгражда друг етап от нравствено – просветителските задачи, които възрожденската жена има пред себе си. Събуждането на българската жена, на стремежа й към образование и заемане на достойно място в обществото, тръгва именно от нашата съгражданка.
Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка преводачка на сръбския писател Доситей Обрадович – просветител и популярен автор, чиито идеи формират основите на националните движения при южнославянските народи. Тя избира и превежда два текста в книгата си „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“ (1853), които придобиват известност като учебно помагало в българските девически училища през Възраждането, а в историята на българския книжовен език е признат приносът й за неговото изграждане.
Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка, отпечатала свое стихотворение приживе. На гърба на преведената от нея книга е отпечатано четиристишие, което се счита за първата публикувана стихотворна творба от българка през 19 век.
В българската култура Станка Николица Спасо-Еленина е една от най-видните и високо ерудирани книжовнички, общественички, преводачки, поетеси и учителки през XIX век. Животът и творчеството й олицетворяват стремеж към образованост, изразяване на лична позиция и културно участие – ценности, които продължават да бъдат актуални и днес. Те се вливат в родолюбивата дейност на българския възрожденец, осъществил процеса на културното и духовното израстване на народа ни.
Личността на Станка Николица Спасо-Еленина е свързана с културната памет на Разградския край и допринася за представянето на региона като място, дало своя принос към формирането на българската духовност и национална идентичност. Животът и делото й са част от духовното наследство на Разградския край.
Ганчо Йорданов Ганев е роден на 06.11.1933 г. в с. Топчии, Община Разград. Завършва гимназия в гр. Кубрат. Продължава образованието си в Шуменския университет „Св. Константин Преславски“, със специалности история и френски език. Преподава френски език в гимназията в гр. Кубрат и Селскостопанския техникум – гр. Завет. През 1956 г. завършва Школата за запасни офицери към артилерийското училище „Панайот Волов“ гр. Шумен, профил Зенитно ракетна артилерия.
Завръщайки се в родното си село, Ганчо Йорданов Ганев се посвещава на активна широкомащабна, научноизследователска, културно масова, обществена и издателска дейност.
Неговите проучвания и сбирки имат не само местна, но и общонационална научна и културна значимост. Те са ценен научен и духовен капитал, които имат принос за развитие и престиж на град Разград и Общината. Едноличен и неоспорим инициатор, вдъхновител и основоположник на Капанския етнографски комплекс в с. Топчии, дългогодишен негов ръководител, който работи за утвърждаването му като Национален културно- исторически обект. Негов най-голям дарител и пропагандатор. Автор е на най-обемното, автентично и достоверно описание на традиционния народен, патриархален, материален и нематериален бит на капанците /ръкопис/. Публицист, автор на десет издадени книги за с. Топчии и капанците. Публикувал е в Централния, Регионалния и Академичния печат. Дългогодишен сътрудник на Радио Москва. Носител на награди и отличия от висши наши и чужди институции и служби. Еколог, защитник на дивата природа. По негова лична инициатива и предложение и с негов доказателствен фотоматериал, Топчийските скали са обявени за Природна забележителност и национално природно наследство /публикувано в Д.В. бр. 44 от 01.06.1976 г. София/. Автор е на книгата „Топчии – природната перла на Лудогорието. Дарител. Правил е предметни и вербални дарения из цялата страна – гр. Разград, гр. София, гр. Русе, гр. Силистра. Инициатор, създател и притежател на лична природна експозиция от фосили, която е посещавана от български и чужди специалисти и учени – палеонтолози. Член е на Българско дружество за защита на птиците, на Българското пещерно дружество. Есперантист, членувал в есперантското дружество „Д-р Заменхов“ – гр. Разград. Правил е дарения. Притежава награди. Почетен член е на Българския есперантски съюз /БЕА/ 2015 г. Притежава златна значка от Българския есперантски съюз – 2013 г. за активен принос към каузата Есперанто и световна Кореспонденция. Запасен офицер. Автор на книгата „Топчии – военна публицистика“. Сборник от военни публикации в пресата по въпроси от националната, регионалната и местна военна историография. 25 години е читалищен председател на местното читалище „Просвета– 1871“ и активен самодеец. Организатор на Коледувания.
Говори и пише на четири езика – български, руски, френски и Международния език Есперанто. Притежава набор от писма от впечатляваща световна кореспонденция.
Ганчо Йорданов Ганев е превърнал собствения си дом в Топчии в Природен музей с основен раздел „Палеонтология“/Лудогорска морска фосилна фауна/. Датировка – Горен Мезозой пр. 70-100 мил. години. Като селска такава, експозицията няма аналог в нашата страна.
Издирил и публикувал в пресата неизвестни за обществото снимки и документи за лицето Ганчо Николов – Комитата, опълченец от Третата знамена дружина на подп. Павел Калитин от Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г., и по своя инициатива и със свои средства и труд е построил Мемориал на героя в Топчии.
По своя лична инициатива и със собствени средства Ганчо Йорданов Ганев е поставил на дома си в Топчии Паметен знак за Феликс Каниц – учен, изследовател, картограф, етнолог, посетил селото на 16 май 1874 г. и оставил ценни сведения за Топчии и Лудогорието.
Уникална, изключителна колекция от автографи на световни личности съхранява в дома си в Топчии Ганчо Йорданов Ганев. Доказани връзки с Ватикана, НАСА, Руската космическа агенция, Френското президентство.
Ганчо Йорданов Ганев е удостоен с десетки награди от Висши държавни органи, регионални институции, обществени сдружения. Признание за обществено полезна работа на полето на науката, културата, военното дело, музейното дело, екологията, публицистиката, дарителството, Международния език Есперанто и много други.
Светлозар Петров Караджов е роден на 21 януари 1963 г. в гр. Разград. Завършва средно образование в ТМТ „ Ш. Петьофи”, гр. Разград. Висшето си образование завършва в Технически университет- гр. София. Женен, с две деца.
От 1 септември 1988г. работи в Завод за преработка на царевица, като при постъпването си е назначен в отдел „Подготовка кадри”. До приватизацията на завода през май 1993г., участва активно в изграждането на основните производствени звена и монтаж на оборудването. След стартирането на производството през април 1994г. е преназначен като механик по поддръжка на завода, а по-късно и като началник смяна в основните производства. Последователно преминава през позицията на ръководител отдел в основните производствени звена, а от 1996г. поема ръководството на поддръжката на завода.
През трудните месеци на 1996-97 година, по време на периода на хиперинфлация, Светлозар Караджов е един от служителите, изпратени в други заводи на Група Амилум, за да подпомогне реализирането на нови инвестиционни проекти.
Работи една година в завод в Нидерландия, където съдейства за стартирането на нови мощности с цел увеличаване на производствения капацитет на завода. След завършването на проекта, му е предложена позицията на заместник технически директор на завод в Словакия, със задача завършване на инвестиционен проект, стартиране на производството на нов продукт и получаване на одобрение за доставчик от основен клиент.
През 2000г. след успешното завършване на ангажиментите, получава предложение да се премести заедно със семейството си във Франция и да участва в завършването на инвестиционен проект във френския завод, което той отказва и се завръща заедно със семейството си в родния Разград.
След завръщането си приема позицията на Технически директор на „Амилум България“. От 2005г. е Председател на Управителният съвет на дружеството.
През годините, в който Светлозар Караджов е ръководител, „Амилум България“ се доказа като едно от най-бързо развиващите се предприятия в региона. Успява да влезе и да се издигне до водещите позиции в престижната класация ТОП 100 на най-големите български компании на вестник „Капитал“. Твърдо стои в челото на най-големите компании в отрасъл „Храни и Напитки”. През годините, в дружеството са инвестирани десетки милиона лева, вложени в различни програми за опазване на околната среда и енергийна ефективност. В резултат на отличните резултати през годините, акционерите решават да инвестират огромни за мащабите на Разград средства и капацитетът на завода е увеличен многократно.
Икономическите успехи на дружеството са съпътствани от много добра социална политика и безкомпромисно спазване на законите на Република България. Основен приоритет на компанията е безопасността на труда. Дружеството е носител на много глобални награди за най-добър завод в групировката. Носител е и на националната награда „Прометея” на КНСБ за работодател, провеждащ най-добра социална политика. Добрите условия на труд, атмосферата на уважение към колегите, високият професионализъм и други фактори на работната среда, допринасят заводът да стане желан работодател за много специалисти от други области на България. През годините в Разград се установяват и създават семейства хора от градове като Шумен, Русе, Бургас и др.
Светлозар Караджов и екипът, с който работи, подкрепят и подпомагат участието на „Амилум България“ в подпомагането на огромен брой културни и спортни събития в Разград. Дружеството се ангажира със значителна помощ в подобряването на материалната база на редица учебни заведения в Разград. Разработва се добро сътрудничество с филиала на Русенския университет в Разград и на останалите учебни заведения, които подготвят бъдещи специалисти.
През годините Светлозар Караджов е член на обществения съвет към ПГ по Химични Технологии и Биотехнологии „Мария Кюри” и консултира изготвянето на учебните програми, с цел максимално доближаване до нуждите на реалния бизнес.
През годините на своето развитие, „Амилум България“ е в отлично партньорство с Община Разград. Съвместно са реализирани редица проекти за улично осветление, озеленяване на зони, изграждане и рехабилитация на детски площадки, зони за отдих, подобряване на условията в детски градини, центрове за работа с деца, домове за възрастни.
„Амилум България“ винаги е подкрепял финансово самодейните състави, спортните клубове, читалищата и творци в различни области на културата и изкуството в община Разград. Един от основните спонсори и инициатори на конкурса „Живот без дрога”, провеждан години наред между училищата в областта. „Амилум България“ е многократен носител на наградата на община Разград за най-щедър дарител и най-голям инвеститор за годината.
