На 3 март 1878 г. в Сан Стефано е подписан предварителният мирен договор между Русия и Турция. Мечтано и изстрадано, Освобождението идва след пет столетия. Младото българско общество е между две епохи – зад него е възрожденската епоха, преизпълнена с идеали и жертвеготовност, пред него – новото време с драматизъм, предизвикателства и високи очаквания.
„142 години по-късно искам да насоча вниманието към няколко момента от следосвобожденския период от местната история – интересен документ от честването на 3 март1895 г. и отношението на местните власти към останалите живи опълченци и към руски военнослужащи, участници в Освободителната война, които впоследствие се оказват в България като част от „бялата емиграция””, разказа Дарина Колева, главен експерт в Държавния архив в Разград.
Тя посочи, че едно от ранните чествания на 3 март (19 февр. стар стил) и сравнително добре документирано в местната летопис, е тържеството през 1895 г. След тържествената служба и молебена, кметът на Разград Александър Зорзанов изпраща телеграми от името на гражданите до императр Николай II и до граф. Игнатиев – дипломат, играл важна роля в определянето на руската политика на Балканите и участник в Руско-турската война (1877 – 1878).
„След традиционните пожелания за здраве и благополучие към император Николай II, телеграмата завършва с думите: „… и под скиптъра на Ваше Императорско величество да се осъществи заветният ни идеал – Санстефанска България”. Разградчани получават отговор от кабинета на император Николай II, а граф Игнатиев отговаря лично. Телеграмата му съдържа едно, но достатъчно силно изречение: „Благодаря за добрата памет, неизменно желая благоденствието на България””, посочи експертът и допълни, че телеграмите са публикувани в градско-общинския вестник „Разград” от 25 февруари 1895 г.
Бойната летопис на Руско-турската освободителна война отрежда достойно място на българското опълчение. По публикувани данни с Разградския край са свързани имената на 26 доброволци. След войната българските власти полагат грижи за материалното осигуряване на опълченците. Създадените след 1880 г. поборническо опълченски дружества в страната са свидетелство за обществената ангажираност на ветераните от Освободителната война. Те са инициатори за отбелязване на исторически събития, за построяване на паметници на признателност, за подпомагане на свои бедни членове.
„В запазените документи в Държавен архив – Разград от следосвобожденския период се съхраняват сведения за малък брой опълченци от Разград – Геро Василев, Иван Драганов, Петър Иванов, Гаврил Лефтеров, Анастас Теодосиев, Никола Иванов Комитата. В първите свободни години, независимо от политическите борби, общината полага необходимата морална и материална подкрепа за останалите живи опълченци. По повод освобождението на Разград 28 януари, 3 март, Коледните празници те са почетни гости на общината, отпускат им се парични помощи. Те от своя страна също се включват в обществения живот. С писмо от 21 декември 1932 г. Разградското опълченско дружество „Шипка” отправя искане към общината да се постави възпоминателна плоча на паметника на освободителите с имената на всички опълченци, разградски граждани – „за спомен и назидание на младото поколение”. Общинския съвет одобрява предложението и поставя плоча с имената на лицевата страна на паметника”, поясни Колева.
Тя отбеляза, че през 1930 г. остават само трима живи опълченци, Гаврил Лефтеров вече е починал. А през лятото на 1939 г. Разград се разделя с един от малкото останали живи в страната поборници – Геро Василев. Той е кавалер на пет ордена, между които и Свети Георгиевски. На траурната церемония присъстват множество граждани, официални лица, Запасно подофицерско дружество „Сан Стефанска България”, на което Геро Василев е почетен член, „Доброволческо дружество „Сливница” и много други.
„Нашите съграждани оказват необходимата почит и на руските офицери, взели участие в Руско-турската война. По инициатива на Военното министерство те са обявявани за почетни граждани на селищата, в които са воювали или които са освобождавали. С Разград са свързани имената на трима руски военнослужещи”, каза още експертът в разградския архив.
По думите й през 1922 г. Общинският съвет отпуска средства за погребението на починалия в града руски полковник Виктор Илич Чепотаревский, за когото сведенията са съвсем оскъдни. „В писмо от Съюза на руските ветерани от Освободителната война до Разградски градски общински съвет от 11декември1924 г четем: „…между руските бежанци в България имало и такива, които някога на младини са взели участие в нашето Освобождение. Техният брой бил малък – 48 души, хора все над 70 годишна възраст и те от месец на месец измирали, отивали си. Само в последните две години измрели в България от тях 10 души.„, посочи Дарина Колева. Тя добави, че в запазените документи се споменава за полк. Константин Юриевич Кривошей, участвал в освобождението на Разград, живущ в София. Тъй като отпусната му помощ от държавата е недостатъчна, Общинският съвет единодушно гласува месечна помощ за полк. Кривошей. По думите на Колева в протоколите на Разградски градски общински съвет се срещат данни за генерал Порфирий Д. Черноглазов, взел непосредствено участие в боевете като поручик от 125 пехотен Курски полк, също живущ в София. На ген. Черноглазов е отпусната парична помощ за 50-годишнината от Освобождението на Разград – 1928 г. Впоследствие през 1936 г. на заседание от 24 февруари, Общинският съвет го прави почетен гражданин на Разград и му отпуска значителна еднократна парична помощ. „Порфирий Черноглазов изказва на всички разградчани дълбока и искрена благодарност в писмо до в. „Разградско слово” от 24 март 1936 г. Писмото е публикувано на първа страница със заглавие „Получено писмо от единствения жив ветеран от Освобождението на Разград”. Писмото завършва с думите: „Още веднъж на всички Ви моето руско от цяла душа и сърце – спосибо!”, каза Дарина Колева и допълни, че запазените документи от следосвобожденския период ясно показват формирането на традиции на почит, историческа памет и признателност в поколенията.
Снимка: Опълченци от Разградско – март 1926 г.