От най-древни времена болестите са съпътствали човечеството. Хората навсякъде по света са били покосявани от най-различни заразни заболявания. Разград и неговото население също не са изключение и преживяват много епидемии. Повече информация от какво боледувало населението на лудогорския град, как се лекували различните заболявания, за тайната на бактериологията научаваме от пожълтелите страници на старите разградски вестници, с помощта на уредниците от Регионалния исторически музей Нели Николова и Виктор Костадинов.
Морбилите, маларията, пневмонията и скарлатината са били само част от болестите, които се разпространявали в Разград, според съобщения в различни издания на местната преса през годините.
За заболеваемостта от скарлатина в Разград и региона съобщава вестник „Независим седмичник” в броя си от първи ноември 1940 година. Публикацията е на началника на вътрешното отделение при Разградската държавна болница д-р Лило Астарджиев. „От направените проучвания за времето от 1922 и 1933 година в България заболеваемостта от скарлатината се отличава с намаление, като смъртността от нея също спада. В Разград скарлатината е била сравнително слабо разпространена, но с тенденция на увеличение. Така през 1932 година има девет заболявания, през 1938 година спадат на седем, но през следващата 1939 година броят на заболелите вече се е покачил на 25”, пише медикът. В статията се отбелязва, че скарлатината в голяма част е силно заразна болест за детската възраст, но не изключва от заболяване и възрастните. Заради опасността от зараза и за да се избегнат опасни усложнения от болестта, които се отличават с голяма злокачественост и в много случаи остават като недъзи през целия живот на преболедувалия се вземат строги мерки за борба със скарлатината. За предпазване от болестта медикът призовава за спазването на важни правила, като ограничаване събирането на деца в големи групи; бързо откриване на заболелите и задължителното им изолиране, както и своевременно уединение на съмнително болните. Препоръчано е още да се смята за обществен дълг посочването на заболели, а не като клевета; да се дезинфекцират редовно предметите и храната, която е била в досега на болните; да се спазва строго наложената карантина; да се знае, че невъзприемчивите на заразата много лесно могат да я предадат на околните. Както се вижда и преди години мерките за борбата със заразните болести са били подобни на сегашните. Д-р Астарджиев отбелязва още, че лекуваните във вътрешното отделение на Разградската болница са със сравнително лека форма на заболяване, пръснати по много краища на града, на възраст от 4 до 19 години и са дали „засега незначителни усложнения”. Освен от Разград, има няколко случаи и от селата Борисово, Кривня и Сеново. „Завинаги ще остане вярно казаното от бащата на медицината Хипократ, че за да можем да се борим резултатно с една болест трябва да я познаваме и строго да изпълняваме изискванията както ни се налагат от медицината”, отбелязва в статията д- Астарджиев.
В брой от 13 август 1935 година на местния вестник „Разградско слово” са описани признаците, по които може да се разпознае брусницата (морбилите), как болестта се предава от болен на здрав и кога се счита, че заразата е взела достатъчно широк размер да се прояви като епидемия в селището. „Като усложнение при боледуването от брусница идва и туберкулозата, която до този момент е била в тъй нареченото спящо състояние. Това се отбелязва към 15-я ден след видимото оздравяване”, посочва авторът на публикацията д-р Г. Панов.