Тази година традиционният празник Есперантска творческа среща „Абритус-19“ 07 – 09 юни ще премине под знака на юбилейните годишнини от възникването на организирано есперантско движени и създаването на Есперантски дом за култура „Д-р Иван Кирчев“ – Разград.
Дълго време
разградските есперантисти нямаха информация за началото на Есперантско движение
в града ни. Знаеше се за отделни личности , които свързват живота си с международния
език Есперанто, създаден от офталмолога
д-р Л.Л. Заменхоф, полски евреин. Това са ярките личности като
подофицера Стоян Матеев, който постъпва във войската и служи в Разград, Русе и
Шумен, където вероятно в последния, научава Есперанто. За това съдим по
запазените от наследниците му живописни
пощенски картички – кореспонденция с есперантисти от Румъния, Чехия, САЩ,
Канада и разбира се България от периода
1906 – 1910год. За съжаление той умира твърде рано, изпълнявайки своя дълг към
отечеството. Загива през 1912 г. в битката при Бунар Хисар, където е и
погребан.
Другата личност е световно
известният есперантист Стефан Минков.
Роден е през 1883 г. в Разград.
Есперанто научава през 1901г. в Морското училище във Варна. Към езика го
насочва неговият по-голям брат, който е учител. За съжаление той твърде
млад напуска Разград. Неговата необичайно бурна съдба , и владеенето на
чужди езици, го отвеждат във Франция, където живее и работи дълги години в
град Булон сюр мер, където е проведен и
първият Световен есперантски конгрес.
Има щастието да вземе участие в третия
Световен есперантски конгрес, който се провежда в гр. Кембридж, Англия. В него
участва и създателят на езика с когото Минков лично се среща.
Има и други имена, но за организирано есперантско
движение ние приемаме годината, която е
посочена в кратката информация, публикувана на страниците на в-к „Разградско
слово“ бр. 64 от 06.01. 1924г. В този пожълтял от годините вестник четем:
„ В града ни
е основана есперантска група- секция на
Българското есперантско дружество – София.
Групата
наброява 50 членове. При същата е открит безплатен курс за начинаещи. Записване
на нови курсисти при книжарница „Есперанто“.
Не е споменато
името на председателя, нито на
подпредседателя. Но в следващ брой на същия вестник – бр. 85 е публикувана
кратка информация за участието на разградските есперантисти в редовния 11 конгрес на българските
есперантисти в гр. Русе, водени от подпредседателя Данаил Христов.
Известни са и
имената на още няколко есперантисти от това време като: Иван Ненов, който
преподава есперанто в разградската Мъжка гимназия “Йосиф I”
през учебната 1921/22
год., когато по решение на правителството на А.Стамболийски се изучава
международния език в училищата През учебните годините 1928-1930 в гимназията бурно се развива есперантското
движение. Преподавател е учителят Иван Андреев.
По време
на Втората световна война в движението се получава значителен застой,
за да се възроди отново през 1959
год. Тогава разградските есперантисти възстановяват
есперантското дружество в града,
което приема името на Д-р Заменхоф. За председател на дружеството е
избран Цанко Цолов, оркестрант при
Разградския Симфоничния оркестър. Поради промяна на местожителството на
Цолов за председател е избран Друми
Матев, през 1966 за председател е избран Калчо Панов, след него е избран за
срок от 11 г. Димо Димов, след което дружеството оглавява Радка Стоянова вече 39
години.
Есперантското дружество, както и ОР на БЕС по-късно, след обявяването на
Разград за окръг, развиват богата
културна дейност. Организират се курсове по есперанто в училищата, в болницата
и в други предприятия в града.
На 16.
11.1984 год. по идея на председателят на ОР на БЕС в Разград , д-р Иван
Кирчев е учреден „ Център за есперантска
култура“/ днес Есперантски дом за култура, носещ името на своя създател д-р Ив.
Кирчев/. първият извън страната. За председател на УС е избран неговият
създател – д-р Кирчев .Основна задача на Дома, поставена тогава и валидна
и до днес, е разпространение на
есперантската култура в страната и чрез
езика есперанто българската по света.
Задача с която успешно ръководството на дома се справя.
През
1989г. е
открита закупената нова материалната база, която е предпоставка за добрата дейност
на дом. Няколко години по-късно 1996год,
ЕДК е регистриран като самостоятелна юридическа личност. Още почти в началото на своето
създаване ЕДК организира своя, станал
вече традиционен вече традиционен празник, Есперантска творческа среща „Абритус“ с отчитане на анонимен литературен конкурс за оригинална есперантска поезия и хумор. Започнал като регионален, днес той е с международно участие. Няколко години по-късно конкурса е обогатен с още един – превод на творби на български автори на есперанто. Започва издаването и на ежегодния алманах „Есперантска трибуна“ на страниците на който се публикуват изявите на дома и значимите в страната, наградените творби от конкурса, рецензии за новоизлезли есперантски книги, дълго време се поддържа рубрика „Нашето историческо минало“ и др. Към дома работят периодично няколко състава, като най – дълго – до днес е вокалната група „Копнеж“ с художествен р-л Димитър Стефанов, която има многобройни изяви, дори и в гр. Прилеп, Македония.
Организират се
срещи с творци, изложби, вечери на поезията, премиери на новоизлезли книги,
спонсорират се есперантски автори, провеждат се целогодишни и краткотрайни
курсове по есперанто.С голям интерес и участие на чуждестранни есперантисти
бяха проведени две значими изяви на Дома „Есперантска Дунавска среща“ и
Балканска конференция на тема :„
Развитие и чистота на международния език
Есперанто“. През 1993 год. беше проведен
44 конгрес на Българския Есперантски съюз. Конгресът се проведе
безупречно, за което получи висока оценка от Българския Есперантски съюз.
Есперантистите от Разград има с какво а се гордеят, затова посрещат юбилея и своите гости в рамките на три дни през които ще бъдат проведени интересни и значими изяви. Очакват се гости от цялата страна, от Румъния и Сърбия, с които домът поддържа приятелски отношения вече дълги години. Първата вечер е посветена на дългогодишния председател на журито за поезия, твореца, драматурга и световно известният есперантист Любомир Трифончовски. А в съботата вечер, освен отчета на Дома за изминалите години, ще участва и дуо Мила и Красен Иванови.
Иваничка МАДЖАРОВА
