Започва Страстната седмица за православните християни

От днес започва Страстната седмица за православните християни. През тази година тя за вярващите у нас ще премине в условията на извънредното положение, въведено заради ограниченията, свързани с разпространението на коронавируса. Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Затова всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата си, да укрепят мира и да защитят единството. През тази седмица Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва – в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.
Велики четвъртък е и най-очакваният ден през Страстната седмица от децата, защото се боядисват яйцата за Великден. На този ден се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в червено. С първото боядисано яйце, още докато не е изсъхнало, се натъркват бузите и челата на децата за здраве. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Велики петък, известен още като Разпети петък, е денят, в който е разпнат Исус Христос, и е посветен на неговите страдания. Сутринта на Велики петък се отслужват т. нар. царски часове, след това се изнася и Светата плащеница. От Светия синод съобщиха, че заради мерките за сигурност на този Разпети петък вярващите няма да минават под масата в храмовете. По четирима свещеници в църквите ще държат плащеницата, а вярващите ще минават под нея, за да получат благословение.
На Велика събота се отбелязва погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Велика събота се нарича още душна, защото тогава се ходи на гробовете на починалите близки. На тях се раздават боядисани яйца, жито и хляб. Вечерта срещу неделя вярващите отиват в храмовете, палят свещи и всички се поздравяват с „Христос воскресе!“, а отговорът е „Во истину воскресе!“. На този Великден призивът към вярващите е да останат вкъщи – при домашната икона.