Най-тежката мярка за процесуална принуда – „задържане под стража“ определи Окръжен съд – Разград на 30-годишния В.Г. Той е привлечен към наказателна отговорност за това, че на 23 януари 2024 година в Разград държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – марихуана с общо тегло 28,6 грама на стойност 572,00 лева.
В съдебната зала прокурорът по делото подчерта, че са налице кумулативно предвидените в закона предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Обвиняемият и неговият защитник помолиха съда за по-леката мярка за неотклонение „домашен арест“ като най-адекватната и приложима към момента. Според адвоката му нямало опасност да се укрие или да извърши друго престъпление.
Запознавайки се със събраните доказателства и становищата на страните, Окръжен съд – Разград прецени, че макар досъдебното производство да е в начална фаза, може да се направи обосновано предположение за съпричастността на В.Г. към престъпното деяние.
Изводът се подкрепя както от свидетелски показания, които сочат, че през последните два месеца обвиняемият активно се е занимавал с разпространение на наркотични вещества, така и от протоколите за претърсване и изземване.
Съдебният състав прецени, че е изпълнено и другото законово изискване за определяне на най- тежката мярка за неотклонение. Реална, а не хипотетична, е опасността лицето да извърши друго престъпление. Като аргументи, съдът изтъкна приложената справка за съдимост на обвиняемия, високата обществена опасност на деянията свързани с държане и разпространение на наркотични вещества и факта, че В.Г. вече е осъждан за държане на наркотични вещества и управление на моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества. Престъплението, в извършването на което е обвинен, е тежко умишлено по смисъла на закона, като предвиденото в НК наказание е „лишаване от свобода“ от 2 до 8 години.
Реална е и опасността да се укрие, тъй като живее и работи в Италия, като периодично пътува, и е наясно как може бързо да напусне страната в условията на облекчен пропускателен режим към държавите – членки на Европейския съюз.
Поради наличието на всички законови предпоставки и с оглед ограничаване на възможността му да ползва телефон и други средства за комуникация, чрез които да повлияе на свидетелите по досъдебното производство, съдът определи като единствената подходяща към момента мярка за неотклонение най- тежката – „задържане под стража“.
Определениeто на Окръжен съд – Разград подлежи на обжалване или протест пред Апелативен съд – Варна в 3-дневен срок.