Етнографът Даниела Ганчева: Боядисването на яйца и приготвянето на обредни хлябове си остава семейна християнска традиция

Великден е празник на радостта и живота. За съжаление тази година поради естествени причини няма да има това голямо събиране в църквите или в семействата, но отделните детайли като боядисването на писани яйца и правенето на обредни хлябове ще остане като част от една семейна християнска традиция. Това каза етнографът в Регионалния исторически музей Даниела Ганчева.
По думите й, както в цялата страна така и тук в Разградско, старото българско население, известно като капанци празнува Великден в продължение на три дни. Според характерните местни вярвания и обичаи празникът започва още от Велики четвъртък. Традицията повелява малки момичета да извършат ритуално носене на мълчана вода. Пременени празнично, с капански гривни „интишия” на ръцете момиченцата тръгвали в посока изгрева на слънцето да напълнят в чисто менче мълчана вода от извора, кладенеца или селската чешма. По целия път те не трябва да проговорят, докато наливат вода също мълчат. Вярва се, че така водата запазва чистотата и светостта си, обяснява етнографът.
След като напълни водата момичето се прибира по други пътища обратно към своя дом. Мълчаната вода се взема от майката или бабата и с нея по-късно се боядисват яйцата. Във водата са се поставяли различни билки – корени от борш, орехова шума, люспи от лук, естествени оцветители за багрите на яйцата. В четвъртък след като се сварят яйцата се поставят в тази осветена вода. Първото яйце задължително се боядисва червено. С него се погалват челото, брадичката и бузките на децата, за да са бели и червени, здрави и засмени през цялата година. Преди това яйцето се изнася навън, пред портата на къщата, за да го види слънцето.
С първото великденско яйце жените украсяват и празничната пита, разказва Ганчева. В капанските села се прави една особена форма обреден великденски хляб. Освен кръглия типичен хляб, така наречената пита, където в средата се поставя червеното яйце, в някои селища като Осенец, Сеново се приготвят така наречените яйчелници. В Цар Калоян този вид обреден хляб е известен още като чупник. Той има продълговата форма, подобна на тази на съвременните козунаци, като в средата се прави украса с тесто, която много напомня обърната осмица също като символа за безкрай. В дупките на фигурата се поставят или две червени яйца срещуположно едно спрямо друго, или пък се слагат червено и бяло яйце. Много рядко се слагат по две бели варени яйца, но това са единични случаи, казва етнографът.
Тя пояснява, че освен тази характерна обредна практика капанците още от дълбока древност спазват традицията първото яйце да се остави в домашния иконостас до следващия Великден. По вътрешността на миналогодишното великденско яйце пък се гадае какво очаква семейството. Ако яйцето се е изсушило, значи в къщата ще има берекет, здраве и късмет.
Черупките от старото яйце се пазят, като в някои села те се налепват по вратите или по стените на обора на животните, за да ги пазят. В други населени места в Разградско, омесени с черупките от новите великденски яйца се дават на кокошките или на други животни, за да може да се пренесе плодородието през следващата година, обяснява Даниела Ганчева. По думите й така също части от великденските яйца се запазвали, за да се използват при украсата на ритуална фигурка, наречена Германчо. Тази фигура се използва по време на обреда за дъжд Герман. Характерно единствено при капанците е, че този ритуал, освен, когато има продължителна суша, се изпълнява и девет дена след Великден. Според народното поверие част от запазените черупки от великденското яйце се хвърлят върху покрива на сайванта, нагоре към слънцето за да бъде плодородна годината.
През седемте Велики четвъртъка в миналото хората в Разградския край са спазвали строго всички забрани, за да не пада градушка през годината и за да може мъжете в семейството да са здрави и силни. Жените не бухали с бухалки, не работели на стана, за да няма вихрушки, да няма градушки. Мъжете не ходели на нивата, защото това се смятало за грях и се считало, че реколтата няма да е добра, а добитъка ще го порази шап. Затова на Велики четвъртък жените ходели да търсят билката шапиче, за да може да лекуват с нея животните, ако заболеят, разказва още етнографът.
Тя добавя, че на Велики петък според народните вярвания не бива да се работи, защото на този ден казват старите хора „дори птичката не свивала гнездо”.
В съботния ден започва голямата подготовка за следващия ден, когато задължително се ходи на църква, носи се яйце. Освен това се подготвят обредни храни, които се носят на най-близките. Младата булка задължително трябва да отиде на гости на своята кумица и да занесе обреден хляб, а в по-ново време козунак, също така червени яйца и червено вино. Същите тези дарове тя подготвя и за своя кръстник, за свекъра и свекървата.
На големия празник в неделя, освен задължителното посещаване на църквата, поздрава „Христос Воскресе” „Воистина воскресе”, целуването на ръка и поднасянето на почит към ближния хората в Разградския край са организирали всеобщи селски веселия. Задължително се съпътствало и от голямото великденско мегданско хоро, на което се хващали млади и стари. Това е първото голямо хоро след пости, което поставя началото на веселието, песните и игрите. С това се увенчава един период, който завършва и който всъщност поставя началото на нов етап от характерните житейски действия, допълва Даниела Ганчева.