Днес се почита църковният празник за Рождението на Св. Йоан Кръстител. Наричан е от народа Еньовден. Св. Йоан Кръстител или Предтеча е една от най-важните исторически личности на християнството. Освен на 24 юни, Църквата му е посветила още два празника през годината – на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари – Ивановден.
Българите наричат празника Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Според народните вярвания на този ден „слънцето играе или трепти“, когато изгрява. Народните лечители твърдят, че събраните в ранно утро на Еньовден треви са най-лековити. Хората се изкачват по високите хълмове, гледат своите слънчеви сенки и по тях гадаят за здраве.
В българския празничен календар Еньовден стои по значение редом с Коледа, Великден и Гергьовден. С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път. Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на
добитъка, то еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях
според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове,
правят се магии за любов и омраза.
Днес имен ден празнуват всички с имената Биляна, Ивет, Ивета, Денислав,
Деница, Деян, Деяна, Диана, Диян, Дияна, Енчо, Еньо, Яна, Янаки, Яне, Янета,
Яни, Янимир, Янимира, Янина, Янис, Яниса, Янислав, Янислава, Янита, Яница,
Янка, Янко, Янчо и тези, които носят имена на билки.
