На тържествено заседание на Общински съвет-Разград местните парламентаристи взеха единодушно решение с 29 гласа „за“ Разград да има нови трима носители на отличието „Почетен гражданин на Разград“.
Тържествената сесия започна със ставане на крака при изпълнение на Химна на Република България и Химна на Европейския съюз, както и с приветствия от част от официалните гости и от Председателя на Общинския съвет Галина Георгиева.
В словото си г-жа Георгиева припомни значението на Свободата за жителите на Разград. „Днес трябва да се гордеем не само със спомена за Освобождението, а с начина, по който градът е продължил да живее след него. С начина, по който хората тук са строили домове, учили деца, работили. С начина, по който сме запазили духа си, въпреки всичко. Днес, когато говорим за свобода, нека не я приемаме само като отсъствие на външна власт. Свободата е отговорност. Свободата е да имаш смелостта да се променяш, без да забравяш откъде идваш. Свободата започва от малките избори, като този да помагаме, когато можем. Изборът да пазим нашия град – не само като място, а като общност. Всяка година на 28 януари, ние потвърждаваме, че Разград е жив и че ще продължи да бъде такъв. С хора, които не се отказват. С хора, които създават. С хора, които вярват.“ – каза Председателят на Общинския съвет Галина Георгиева.
„Историята доказва, че през вековете румънският и българският народ са споделяли общи стремежи към свобода, достойнство и национална независимост. С участието си в Руско-турската война от 1877–1878 г., Румъния не само извоюва собствената си държавна независимост, но и допринася съществено за отслабването на османското господство в региона. Саможертвата на повече от 10 000 румънски войници, загинали при Плевен, Гривица и Рахова, оказва пряко влияние върху освобождението на България и в този исторически контекст, върху освобождението и на град Разград.“. Това припомни в приветствието си към разградчани заместник-кметът на община Кълъраш Георге Стоян, който е водач на тричленна делегация от румънския град-побратим на Разград, гостуваща за Празника на Разград. От името на ръководството на Кълъраш г-н Стоян потвърди „своята откритост и твърд ангажимент за укрепване на приятелските отношения и ползотворното сътрудничество с общността на Разград. Нека заедно продължим да изграждаме културни мостове, партньорства и възможности, които допринасят за благосъстоянието на нашите съграждани.“.
Приветствие отправи и ръководителят на тричленната делегация от унгарския град-побратим на Разград – съветникът Даниел Лукач. „Връзката между нашите градове е приятелство, основано на взаимно уважение, откритост и споделени ценности. Макар и географски отдалечени един от друг, Разград и Сомбатхей са се сближили чрез култура, традиции и лични срещи между нашите граждани.“ – припомни г-н Лукач. „Днес в Европа сътрудничеството между градове като нашите има особена стойност. Във времена на предизвикателства – било то социални, икономически или екологични – взаимното внимание, диалогът и солидарността могат да дадат сила на нашите общности. Вярваме, че приятелството между Разград и Сомбатхей ще продължи да се развива и занапред и ще се задълбочава в нови области.“ – заяви г-н Лукач.
Председателят на Общинския съвет Галина Георгиева обяви, че до началото на сесията на местния парламент са получени поздравителни адреси от: народния представител от 51-вото Народно събрание Гюнай Хюсмен, народния представител от 51-вото Народно събрание Джипо Джипов, Областния управител на Област Разград Владимир Димитров, председателя на НСОРБ Даниел Панов, Кмета на Община Русе Пенчо Милков, Кмета на Община Шумен проф. Христо Христов, Кмета на Община Павликени Емануил Манолов, почетния ректор на Русенски университет „Ангел Кънчев“ и председател на Общото събрание на РУ акад. Христо Белоев, Почетния гражданин на Разград Александър Александров, началника на Военно окръжие-Разград подполк. Венцислав Бонев, управителя на ДКЦ-1-Разград.
На сесията присъстваха: областният управител Владимир Димитров, неговите заместници Назиф Зюлкяр и Михаил Тодоров, кметът на Община Разград от 1991 г. до 2005 г. Венелин Узунов.
Докладната записка с входящ №1 за 2026 г. за удостояване със званието „Почетен гражданин на Разград“ бе представена от Кмета на Община Разград Добрин Добрев. Той припомни, че съгласно Правилника за символите, почетните звания, наградите и паметните знаци на Община Разград със званието се удостояват български и чуждестранни граждани, с особени заслуги към град Разград, общината и Република България във всички области на обществения и стопанския живот, за дългогодишната общественополезна дейност за града и общината, морална постъпка или действие в името на обществото и личността, за изключителни постижения в областта на науката, образованието, културата, спорта и други, които имат общонационално и общочовешко значение и са свързани с град Разград и общината. Номинациите тази година са три, едната – посмъртно.
Удостояването посмъртно е за Станка Николица Спасо – Еленина – значима фигура на българската просвета и книжовност, оставила трайни следи в обществения живот през Възраждането както в Разградския край, така и в Североизточна България. Станка Николица Спасо-Еленина е призната за първата българка, поставила въпроса за еманципацията на жената, за важната й роля в семейството, във възпитанието на децата и в обществото. Примерът, който Станка Николица Спасо-Еленина дава, включително с избора на имената си, открива пред нейните съвременнички нов, различен хоризонт за мястото на жената и изгражда друг етап от нравствено – просветителските задачи, които възрожденската жена има пред себе си. Събуждането на българската жена, на стремежа й към образование и заемане на достойно място в обществото, тръгва именно от нашата съгражданка. Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка преводачка на сръбския писател Доситей Обрадович – просветител и популярен автор, чиито идеи формират основите на националните движения при южнославянските народи. Тя избира и превежда два текста в книгата си „Две приказки за славните жени и за Аза человекомразеца“ (1853), които придобиват известност като учебно помагало в българските девически училища през Възраждането, а в историята на българския книжовен език е признат приносът й за неговото изграждане. Станка Николица Спасо-Еленина е първата българка, отпечатала свое стихотворение приживе. На гърба на преведената от нея книга е отпечатано четиристишие, което се счита за първата публикувана стихотворна творба от българка през 19 век. В българската култура Станка Николица Спасо-Еленина е една от най-видните и високо ерудирани книжовнички, общественички, преводачки, поетеси и учителки през XIX век. Животът и творчеството й олицетворяват стремеж към образованост, изразяване на лична позиция и културно участие – ценности, които продължават да бъдат актуални и днес. Те се вливат в родолюбивата дейност на българския възрожденец, осъществил процеса на културното и духовното израстване на народа ни. Удостояването посмъртно със званието „Почетен гражданин на град Разград“ на Станка Николица Спасо-Еленина е за цялостен изключителен принос към развитието на българската просвета, книжовност и културна еманципация през Възраждането, дългогодишна обществено полезна просветителска дейност, свързана с Разградския край и значим принос за съхраняване на националната духовна и историческа памет.
Втората номинация, утвърдена на заседание на комисия преди сесията, е на Ганчо Йорданов Ганев – за дългогодишна, всеотдайна и обществено полезна дейност в областта на науката, културата, краезнанието, екологията и музейното дело, изключителен принос за съхраняване и популяризиране на културното, историческото и природното наследство на Лудогорието и за издигане авторитета на община Разград. Ганчо Ганев родом от Топчии, той е превърнал собствения си дом в Природен музей с основен раздел „Палеонтология“/Лудогорска морска фосилна фауна/. Датировка – Горен Мезозой пр. 70-100 мил. години. Като селска такава, експозицията няма аналог в нашата страна. Издирил е и публикувал в пресата неизвестни за обществото снимки и документи за лицето Ганчо Николов – Комитата, опълченец от Третата знамена дружина на подп. Павел Калитин от Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г., и по своя инициатива и със свои средства и труд е построил Мемориал на героя в Топчии. По своя лична инициатива и със собствени средства Ганчо Ганев е поставил на дома си в Топчии Паметен знак за Феликс Каниц – учен, изследовател, картограф, етнолог, посетил селото на 16 май 1874 г. и оставил ценни сведения за Топчии и Лудогорието. Мотивитее на Инициативен комитет за предложението за Ганчо Йорданов Ганев да бъде удостоен със званието „Почетен гражданин на град Разград“ са: впечатляващо присъствие в социалния, културния и духовен живот на Лудогорието. Неговите проучвания и сбирки имат не само местна, но и общонационална научна и културна значимост; едноличен и неоспорим инициатор, вдъхновител и основоположник на Капанския етнографски комплекс в с. Топчии и дългогодишен негов ръководител; автор е на най-обемното, автентично и достоверно описание на традиционния народен, патриархален, материален и нематериален бит на капанците /ръкопис/; еколог, защитник на дивата природа. По негова лична инициатива и предложение и с негов доказателствен фотоматериал, Топчийските скали са обявени за Природна забележителност и национално природно наследство
Третата номинация за званието „Почетен гражданин на град Разград“ е за Светлозар Петров Караджов – за цялостна дългогодишна, обществено полезна и благотворителна дейност и изключителен принос към подобряване на икономическата, социална и културна среда на живот в община Разград и за издигане на авторитета на общината. Светлозар Караджов е родом от Разград, от 1988г. работи в Завод за преработка на царевица, като при постъпването си е назначен в отдел „Подготовка кадри”. До приватизацията на завода през май 1993г., участва активно в изграждането на основните производствени звена и монтаж на оборудването. След стартирането на производството през април 1994г. е преназначен като механик по поддръжка на завода, а по-късно и като началник смяна в основните производства. Последователно преминава през позицията на ръководител отдел в основните производствени звена, а от 1996г. поема ръководството на поддръжката на завода. През трудните месеци на 1996-97 година, по време на периода на хиперинфлация, Светлозар Караджов е един от служителите, изпратени в други заводи на Група Амилум, за да подпомогне реализирането на нови инвестиционни проекти. Работи една година в завод в Нидерландия, където съдейства за стартирането на нови мощности с цел увеличаване на производствения капацитет на завода. След завършването на проекта, му е предложена позицията на заместник технически директор на завод в Словакия, със задача завършване на инвестиционен проект, стартиране на производството на нов продукт и получаване на одобрение за доставчик от основен клиент. След завръщането си приема позицията на Технически директор на „Амилум България“. От 2005г. е Председател на Управителният съвет на дружеството. През годините, в който Светлозар Караджов е ръководител, „Амилум България“ се доказа като едно от най-бързо развиващите се предприятия в региона. Успява да влезе и да се издигне до водещите позиции в престижната класация ТОП 100 на най-големите български компании на вестник Капитал. Твърдо стои в челото на най-големите компании в отрасъл „Храни и Напитки”. През годините, в дружеството са инвестирани десетки милиона лева, вложени в различни програми за опазване на околната среда и енергийна ефективност. Икономическите успехи на дружеството са съпътствани от много добра социална политика и безкомпромисно спазване на законите на Република България. Основен приоритет на компанията е безопасността на труда. Дружеството е носител на много глобални награди за най-добър завод в групировката. Носител е и на националната награда „Прометея” на КНСБ за работодател, провеждащ най-добра социална политика. Светлозар Караджов и екипът, с който работи, подкрепят и подпомагат участието на „Амилум България“ в подпомагането на огромен брой културни и спортни събития в Разград. Дружеството се ангажира със значителна помощ в подобряването на материалната база на редица учебни заведения в Разград. Разработва се добро сътрудничество с филиала на Русенския университет в Разград и на останалите учебни заведения, които подготвят бъдещи специалисти. През годините на своето развитие, „Амилум България“ е в отлично партньорство с Община Разград. Съвместно са реализирани редица проекти за улично осветление, озеленяване на зони, изграждане и рехабилитация на детски площадки, зони за отдих, подобряване на условията в детски градини, центрове за работа с деца, домове за възрастни. Мотивите на Инициативния комитет са: за цялостна дългогодишна, обществено полезна и благотворителна дейност и изключителен принос към подобряване на икономическата, социална и културна среда на живот в община Разград и за издигане на авторитета на общината.
Предвид единодушието на съветниците на комисията преди сесията, решението за удостояване на тримата номинирани бе взето анблок с 29 гласа „за“, без „против“ и въздържали се“. Тържественото връчване на отличията ще е тази вечер от 18,30 ч в залата на Общински културен център.
Още снимки вижте на Фейсбук страницата на Община Разград.
