Книгата е завинаги. Така завършва една поговорка, която не е тукашна. Стига ни обаче и един поглед назад, към нашите си възрожденци, за да я припознаем като нашенска по дух. Идеята, че книгите имат непреходна стойност, е в основата на всяко читалище и всяка библиотека в България, още от преди Освобождението.
Идеята, че книгите ни свързват завинаги пък е част от испанската традиция, заради която днес цяла Европа празнува деня на книгата. През 20-те години на миналия век към празника на розата и на Сан Джорди (Св. Георги) Каталуния добавя и празник на книгите. Идеята е на писателя, преводач и издател Висенте Клавел. А денят е особено подходящ – на 23 април 1616 напускат този свят както Мигел де Сервантес, така и Уилям Шекспир. Част от обновения каталунски празник става и това – когато мъжете поднесат на любимите си роза, жените да им отговарят с подарък – книга. Оттам тръгва и поговорката “Роза за любов и книга завинаги”, а през 1995 г. ЮНЕСКО обявява празника за Международен ден на книгата и авторското право.
Тук, по нашите земи сякаш никога не ни е оставало толкова време за романтика, но с гордост можем да твърдим, че любовта ни към книгите се простира далеч назад в историята. Сериозна част от нашата просвещенска традиция винаги е била да събираме и подаряваме книги – не просто на един човек, а на онези домове на общото ни знание, каквито винаги са били читалищата и библиотеките.
Разградската регионалната библиотека “Проф. Боян Пенев” има забележителна традиция в това отношение и за мен е чест тази година да добавя и своето дарение към тези на многобройни други разградчани преди мен. За подбора на изданията бих искала да благодаря на Манол Пейков и чудесната работа на всички в издателство Жанет-45. Този празник е, разбира се, и техен – за да се роди и отгледа книга, която да намери мястото си в света, нужна е грижата и любовта на много хора. Имената на повечето от тях ги няма на кориците, но и те заслужават нашата благодарност и възхищение.
Мисля, че в днешната епоха на болезнени разделения е особено важно да говорим за книгите, които ни свързват, за книгите, които носят общата ни памет, но и споделените ни надежди. И не само да говорим, но и така да правим, че тези книги да стигнат до повече хора, на всякаква възраст. Радвам се, че мога да добавя към фонда на библиотеката в родния ми град 30 такива книги.
Книги, които ни помагат да разберем откъде идваме (“Възвишение”, “Чамкория”, “Животът няма втора половина”, “Мравки и богове”…).
Книги, в които можем да се изгубим (“Вулкан”), и да се намерим (“Времеубежище”, “Звезди под клепачите”, “Дом за начинаещи”)
Книги, които ни обръщат навътре, към себе си (“И винаги любовта”, “Ане”…).
