Излезе от печат сборникът „Военната памет на Разград”, посветен на 100-годишнината от Първата световна война

Излезе от печат сборникът „Военната памет на Разград”. Изданието е на Регионалния исторически музей и се посвещава на 100-годишнината от Първата световна война, съобщиха от институцията.

Първоначалната идея на екипа беше да се направи своеобразен каталог на военните паметници, като продължение и разширено издание на книгата на Стоян Великов „Войнишките паметници в Разградска област, издадена през 2010 г., чийто тираж беше напълно изчерпан. В хода на работата, която продължи около две години,  и благодарение на натрупаните през последните две десетилетия изследвания, концепцията се разшири и обогати, като се стигна до формàта да се систематизира военната памет на Разград и региона.

Екипът, който създаде сборника, се водеше от идеята, че паметта за загиналите във войните за националното освобождение и обединение на България е изконен дълг на поколенията. Изданието е един своеобразен  паметник на признателност към участниците във войните и към онези, които положиха живота си за Отечеството. Сборникът съдържа богат материал по темата – статии за участието на разградчани във войните, списъци на загиналите, богата библиография, а в основната си част е каталог на паметниците, съхранили паметта за загиналите във войните.

Предговорът в книгата е на Иван Иванов – бивш директор на Регионалния исторически музей, който всъщност стои и в основата на идеята за появата на това издание. В предговора той изразява своята убеденост, че тази книга ще изпълни успешно своята роля.

Съдържанието на сборника е организирано в седем глави. Автор на статията в първи раздел „Руско-турската война 1877 – 1878 г. и Освобождението на Разград” е Иво Стоянов, уредник в отдел „История на българските земи 15 – 19 век” при РИМ – Разград. Следват „Паметници на признателността”, като каталогът на паметниците, свързани с Освобождението на България от турско робство 1878 г., е вторият раздел в тази глава.

Глава втора носи заглавието „Сръбско-българската война 1885 г.”, автор на статиите към нея е Марина Босева, историк. Основната статия визира Участието на разградчани в Сръбско-българската война, като към нея е приложена и биографична справка за Петър Кочев /един от загиналите разградчани във войната, за който има достоверни сведения/. Специално внимание е отделено на паметника при с. Алдомировци и героизма на разградчани в боевете при Сливница. Приложени са и документи от фонда на Държавен военноисторически архив – Велико Търново за участието на разградчани в доброволческите чети.

Глава трета проследява Балканските войни 1912 – 1913 г. Автор на статията за участието на разградчани в тях е Нели Николова /главен уредник в отдел „Нова и Най-нова история” при РИМ – Разград/.  Проследен е бойният път на военните части, които по това време са на гарнизон в Разград. Приложен е списък на загиналите от Разград в Балканските войни 1912 – 1913 г.

В четвърта глава са систематизирани материалите, свързани с Първата световна война 1915 – 1918 г. В статиите е проследен бойният път на двете бойни части, на гарнизон в Разград по това време – 19-ти пехотен Шуменски полк и 1-ви артилерийски полк. Интересен момент е спасяването на бойното знаме на 19-ти пехотен полк през есента на 1918 г., който присъства с отделна публикация. Автор на статиите е Нели Николова. Приложен е отново списък на загиналите от Разград в Първата световна война.

Пета глава е посветена на Втората световна война 1939 – 1945 г. Статията тук е озаглавена „Пътят на разградските бойни части във Втората световна война” /на гарнизон в Разград по това време са 19-ти пехотен полк, 8-ми конен полк и 3-та бронеизтребителна дружина/, с автор Нели Николова. Приложен е Списък на загиналите от Разград във Втората световна война.

Глава шеста е същинската част на изданието – Войнишки паметници по населени места – каталог. Екипът, който работи по изданието, прие, че е по-удачно от гледна точка на историята да работи на териториално ниво Разградски окръг. Тъй като това е основният акцент в сборника, паметниците и паметните плочи са представени изчерпателно, включително и тези, които са извън територията на бившия Разградски окръг. За целта беше направено пълно обхождане и ново, актуално, пълно заснемане на военните паметници и паметни плочи. Автор на снимките е Георги Тодоров, журналист. В тази връзка в Шеста глава материалът е систематизиран в два раздела: Раздел първи:  Войнишки паметници на територията на бившия Разградски окръг; Раздел втори: Паметници, намиращи се в други региони. Неоценимо е тук участието на Стоян Великов, председател на Областния съвет на Съюза на ветераните от войните, който беше водеща фигура при обхожданията, имайки се предвид миналия му опит в това отношение. Вдъхновен от идеята за тяхното каталогизиране, обновяване и съхранение, автор на идеите и реализацията на много от тях.

В настоящата Разградска област паметниците са ситуирани в сборника по общини и населени места, по азбучен ред. Свалени са текстовете от всеки паметник и паметна плоча поотделно, като там, където има пропуски или липсват имена, са публикувани допълнително издирените имена на загиналите. По този начин това е едно своеобразно представяне на списъците на загиналите от всяко едно населено място.

Вторият раздел от Шеста глава обхваща паметниците, намиращи се в други региони. Паметникът – портал на 8-ми Приморски полк в гр. Варна е запазил имената на 16 загинали от Разградска околия. Военното гробище в Добрич като символ на българската толерантност е представено от Радослав Симеонов, тогава уредник във Военно гробище – Добрич /със статия и снимки, както и списък на погребаните там разградчани в единични и общи гробове. В този раздел влизат населените места с.с. Тетово, Черешово, Кривня, гр. Сеново, гр. Шумен – изписаните на Паметника-чешма на 5-ти артилерийски полк имена на загинали и от Разградския край. Мемориалът „Военна гробница 1916” край гр. Тутракан е подробно представен със статия от Петър Бойчев, директор на Исторически музей – Тутракан, и подробно заснет с акцент на разградското участие. Свалени са всички текстове от паметните плочи и приложени в публикацията.

Седмата глава на изданието е Библиография по темата, автор на която е Галя Ралева, главен библиотекар в отдел „Краезнание” на Регионална библиотека „Проф. Боян Пенев”. Богатият апарат също е в два раздела: Публикации за войните и Публикации за военните паметници.

Издаването на сборника „Военната памет на Разград” беше осъществено с финансовото съдействие на Министерство на отбраната на Република България, по Програма за честване на 100-годишнината от Първата световна война.;  Съюза на ветераните от войните на България; Сдружение „Лудогорие” – Разград; „Семпе 2” ООД – Разград, Васил Петров; „Транс Експорт Къмпани” ООД – Ивелин Иванов; Ротари клуб – Разград.

Предвижда се да бъде организирано официално представяне на изданието през месец ноември.

Книгата вече може да бъде закупена в Регионален исторически музей на цена от 35.00 лева.

 

Нели НИКОЛОВА