Д-р Надие Карагьозова: формиране на пътна култура у детето е грижа и на родителя

Със започване на учебната година, улиците стават по оживено от обичайното. С това не закъсняват и пътните инциденти, в които често са жертва и деца в невръстна възраст. Участниците в уличното движение са както възрастните, водачите на моторни превозни средства така и децата.  Статистиката от последните години е тревожна – инциденти и на пешеходната пътека не са рядкост. Несъобразена скорост, ниската квалификация на една част от водачите, несъобразяването с климатичните условия, които усложняват движението по пътищата са сред най-честите причини, които оформят трагична пътна обстановка.

Обучението по безопасност на движението трябва да се разглежда като неделима част от цялостното образование и възпитание на личността, започвайки от ранна възраст на детето и да продължава през цялото му  по- нататъшно развитие. Първите уроци по формирането на пътна култура и по безопасност на движението трябва да започне още в семейството и да   провокира безопасно поведение на пътя и да, като насочи вниманието на децата, които не осъзнават опасностите на улицата и нямат рутината на възрастния да „прочитат” ситуацията на пътя.  Със започване на детето в детската градина, трябва да започне и формирането на пътна култура у детето – да се избере най-късия и безопасен маршрут до учебното заведение, ако местоживеенето позволя да се ходи пеша и при съпровождане от възрастния детето да получава и необходимите знания.  Родителят, първият неформален учител на детето има грижата да запознае детето с пътя и участниците в него, като с примери и на достъпен език да го запознава с пешеходната пътека, как се използва какво е неговото предназначение светлините на светофара, кои са автомобилите със специален режим на действие, какви звукови сигнали използват и как да ги разпознаем, какво се очаква от всеки участник на пътя, защо бдителността на жп-прелезите е завишена.

Преди началото на новата учебна година, родителите спокойно могат да припомнят на своите деца и да са първите осъществили превенция „Деца на пътя” – как да използват различават улично платно и тротоара, да припомнят на децата кой къде се движи; да знаят, че не трябва да се движат сами; да знаят къде е опасно да се движат и защо; да умеят да се ориентират в елементарна пътна ситуация; да спазват определени правила при движение; да знаят къде е опасно и безопасно да се играе; да умеят да се придвижват самостоятелно на къси разстояния; да правят елементарни констатации на наблюдавана пътна ситуация; да търсят и откриват пътни знаци и сигнали за пешеходците и др.

Нека не забравяме, че в природата на детето е неговата нетърпеливост, недостатъчно внимание, неопитност поради незрялата му социализация. Ето защо грижа на всеки един от водачите на моторно превозно средство е да бъде по- бдителен, с повишено внимание да пази както своя живот, така и този на другите като използва най-социалното умение, което е усвоил като възрастен -да бъде толерантен на пътя и към всички участници в движението.

Придобиването на социални компетентности и умения в семейството са предпоставка за по- лесната и бърза адаптация на детето към детската градина и училището и използване на уменията в реална ситуация. Чрез придобиване на социални компетентности за саморегулиране детето още в семейството и предучилищна възраст разбира, че правилата и законите определят нашето поведение и ни възлагат отговорности, и по този начин осъзнава последствията при неспазването им.